Структурните характеристики на намокрящите агенти включват главно техните молекулярни структурни характеристики и химичен състав.
Основната характеристика на молекулната структура на намокрящите агенти е, че единият край на молекулата има хидрофилна група (сегмент), а другият има хидрофобна група (сегмент). Тази структура дава възможност на намокрящия агент да образува структура на сандвич между течността и твърдата повърхност, като по този начин намалява повърхностното напрежение и насърчава процеса на намокряне. По -конкретно, хидрофилните групи (като хидроксил, карбоксил и др.) Се сблъскват с водата, докато хидрофобните групи (като алкил, арил и др.) Се адсорбират върху твърдата повърхност, за да образуват монослой върху твърдата повърхност.
Според различните химически структури, омокрящите агенти могат да бъдат разделени на следните категории: Organic Silicon тип: като органичен органичен силиций, модифициран от полиетер, използван главно за намаляване на динамичното повърхностно напрежение. Anionic тип: като адукти на етилен оксид, използвани главно в системи за смоли на водна основа. Nonionic тип: като флуорни полимери, с добра повърхностна активност. В допълнение, способността на намокрящите агенти да намаляват динамичното повърхностно напрежение също трябва да се разглежда в практически приложения. Например, флуор-съдържащи се намокрящи агенти основно намаляват статичното повърхностно напрежение, докато силиконовите намокрящи агенти могат ефективно да намалят динамичното повърхностно напрежение. Ето защо, когато избирате омокрящ агент, е необходимо да се направи избор въз основа на конкретната ситуация.